Анализът зад предложението за European Business Wallet, обяснен

Не е официална оценка на въздействието

Строго погледнато, за това предложение няма оценка на въздействието. Комисията предостави дерогация с мотива, че Business Wallets се основават пряко на избора на политика, който тя вече е оценила през 2021 г. за Европейската рамка за цифрова идентичност, и следват предпочетения тогава вариант: хармонизирана рамка за портфейли с правно действие в целия Съюз, адаптирана за професионална употреба. Вместо това тя изготви работен документ на службите, в който подробно се анализират очакваните разходи и ползи.[1]

Този документ, SWD(2025) 837, все пак следва познатата структура: определяне на проблема, защо ЕС следва да действа, цели, вариантът на политика, неговото въздействие и как то би се наблюдавало. Той се опира на външно проучване на консорциум, ръководен от NTT Data, на анкета, на която са отговорили 65 от 340-те заинтересовани страни, до които е достигнала, и на 14 задълбочени интервюта.[12]

Проблемът, който описва

Документът определя два проблема. Той ги представя като насочено към предприятията разширение на проблемите, които оценката на въздействието от 2021 г. за EU Digital Identity Wallet установи по отношение на физическите лица.[12]

• Предприятията и публичните органи се нуждаят от по-добри начини да се идентифицират онлайн и да доказват кой може да действа от тяхно име, особено в трансграничен контекст. Идентификаторите на дружества, издадени в една държава членка, не винаги се признават в друга. Едноличните търговци, самостоятелно заетите лица и публичните органи често остават извън търговските регистри, които присвояват идентификатор, валиден в целия ЕС. Освен това няма стандартен общоевропейски начин за съхраняване и проверка на цифрово упълномощаване или пълномощно.
• Няма надежден, правно признат начин предприятията да споделят цифрово и трансгранично лицензи, сертификати и данни за съответствие с публичните органи и помежду си. Едни и същи документи се подават отново и отново, често по имейл, чрез куриер или чрез собственически портали, а EU Digital Identity Wallet, изграден около неприкосновеността на личния живот, не е създаден за проследимостта, от която предприятията се нуждаят за одити и съответствие.

Документът ги свежда до три двигателя:[12]

• Пазарните и технологичните промени, от изчисленията в облак и ИИ до отчитането, основано на данни, създават нови нужди от удостоверителни услуги сред предприятията и публичните органи.
• С нарастването на броя на предприятията, които търгуват през граници, разпокъсаните национални процедури за съответствие умножават техните разходи.
• Системите, които не работят заедно, пречат на публичните органи да идентифицират предприятията и да комуникират с тях сигурно и ефективно.

По въпроса защо да действа ЕС, а не всяка държава членка поотделно, документът изтъква, че националните системи са създадени за вътрешна употреба и се различават по правно действие, обхват и техническо решение, което възпрепятства свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги и нарушава конкуренцията между предприятията в зависимост от това къде са установени. Като правно основание той посочва член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), същото като за Европейската рамка за цифрова идентичност.[12]

Какво цели да постигне

Общата цел е да се подпомогне правилното функциониране на вътрешния пазар чрез намаляване на административната тежест за предприятията и публичните администрации посредством цифрова идентификация, автентикация и правно валиден обмен на данни. От нея произтичат две конкретни цели:[12]

• Намаляване на административната тежест, рационализиране на процедурите за съответствие и подобряване на предоставянето на услуги.
• Гарантиране, че предприятията и публичните органи имат достъп до сигурна и надеждна трансгранична цифрова идентификация, която отговаря на нуждите на потребителите и на пазарното търсене.

Базовият сценарий и вариантите

Документът не сравнява няколко варианта на политика. Той възприема вариант на политика 3, предпочетения вариант в оценката на въздействието от 2021 г. за EU Digital Identity Wallet, и го разглежда едновременно като базов сценарий и като единствения разгледан вариант на политика, адаптиран към нуждите на предприятията и публичните органи.[12]

Мотивът е съгласуваност: тъй като Европейската рамка за цифрова идентичност вече е в сила и техническата ѝ архитектура е определена, документът определя модела на портфейла за цифрова идентичност като единственото жизнеспособно решение за запазване на съгласуваността и оперативната съвместимост на двата вида портфейли и описва Business Wallets като разширение на тази рамка, а не като отделна рамка.[12]

При този вариант органите от публичния сектор би трябвало да осигурят минимален набор от основни функции: идентификация и автентикация, квалифицирани електронни подписи и печати, обмен на електронни удостоверения за атрибути и получаване на официални уведомления. Действията, извършени чрез тези функции, биха имали същото правно действие като на хартия или лично. Предприятията не биха били задължени да използват Wallet, а едноличните търговци и самостоятелно заетите лица биха могли да използват своя EU Digital Identity Wallet за някои самостоятелни услуги, вместо да купуват пълен Business Wallet.[12]

Случаите на употреба, които илюстрира

Самият предложен регламент би бил неутрален по отношение на случаите на употреба: не би давал приоритет на конкретни употреби. За да покаже как би могло да работи, документът изброява случаи на употреба, посочени от заинтересованите страни:[12]

• Приемане на клиенти и комплексна проверка (опознай своя клиент): проверени удостоверения вместо ръчно събиране на документи.
• Правно представителство: издаване, оттегляне и проследяване на пълномощни в цифров вид.
• Обществени поръчки: предварително проверени удостоверения, които могат да се използват многократно в различни търгове.
• Трансгранична стопанска дейност: подаване на проверени удостоверения до органи в други държави членки без лично присъствие.
• Данъчно управление и електронно фактуриране: надеждни идентификатори и проверени удостоверения за ДДС.
• Вериги на доставки: свързване на проверени данни за доставчици и удостоверения за продукти, като цифровия паспорт на продукта.

Разходите, които моделира

Притежателите на портфейли биха поели еднократни разходи през първата година (обучение и въвеждане, активиране и внедряване на ИТ, както и възлагане или сключване на договор), а след това периодична такса за лиценз и поддръжка. Комисията оценява средните разходи на организация, както следва:[12]

Приема се, че всички органи от публичния сектор биха въвели Wallet, тъй като биха били задължени да го приемат. За 95 825-те публични органа, отчетени в модела, това възлиза на около 7,3 милиарда евро през първата година и около 1,15 милиарда евро годишно след това. Ако 75% от предприятията го въведат, общите им разходи биха възлизали на около 45,5 милиарда евро през първата година и около 20,4 милиарда евро годишно след това.[12]

За едноличните търговци и самостоятелно заетите лица, които вместо това биха използвали своя EU Digital Identity Wallet, документът оценява самостоятелните услуги, въз основа на текущите пазарни цени, на около 45 евро годишно за новия канал за комуникация, като електронните подписи, печати и времеви печати се заплащат отделно.[12]

Спестяванията, които моделира

Преките ползи се отчитат само като спестявания от намаляване или премахване на ръчна административна работа. Те се оценяват със стандартния модел на разходите на ЕС: почасовите разходи за труд, умножени по времето, което отнема дадена дейност, колко често се извършва и колко организации я извършват, въз основа на данни от анкетата и официална статистика. Дейностите попадат в шест категории:[12]

• Идентификация и оправомощаване
• Обмен на документи и информация
• Съответствие и проверка
• Водене на записи и управление на данни
• Разрешения и сертифициране
• Трансгранична координация и признаване

При участие на всички публични органи и 75% от предприятията Комисията оценява максималната пряка полза на около 169 милиарда евро годишно, при допускането, че всеки ръчен процес бъде заменен. Минималната ѝ стойност, основана на спестяванията, очаквани от участниците в анкетата (22% за публичните органи, 36% за предприятията), е около 58 милиарда евро годишно.[12]

След приспадане на разходите максималната нетна полза при това ниво на възприемане би била около 116 милиарда евро през първата година и около 147 милиарда евро годишно след това. При минималните допускания тя би била около 6 милиарда евро през първата година и около 37 милиарда евро годишно след това. Документът също така прогнозира максимума за десет години, при непроменени ползи, като нетна настояща стойност от около 1 107 милиарда евро.[12]

Документът прилага същия модел и при по-ниски нива на възприемане. При най-ниското, около 10% от предприятията, общият резултат все още е положителен през първата година, но публичните органи биха плащали повече, отколкото спестяват, докато еднократните им разходи не бъдат покрити. Документът определя възприемането от 75% като най-ефективния и най-ефикасния начин за постигане на целите.[12]

Той описва и непреки ползи, като по-малко измами, повече доверие в цифровите транзакции и по-ниски емисии от хартия и пътувания. Някои са остойностени, а други не, и те се разглеждат отделно от преките спестявания по-горе.[12]

Как това се съотнася с основните цифри за спестявания

Нито една от тези моделирани цифри не е някоя от двете основни цифри, които са в обращение. Прессъобщението на Комисията от 19 ноември 2025 г. посочва до 150 милиарда евро годишно спестявания за бизнеса, а страницата ѝ с политики посочва поне 160 милиарда евро. Комисията не съгласува трите цифри.[3][2]

За двете основни цифри и нивата на възприемане, които моделът използва, прочетете оценките за спестявания, обяснени.

Ограниченията, които признава